55% от гражданите са недоволни от доплащанията за лекарства и в болниците
„Здравеопазването е поставено в догонващата позиция без възможност за реално компенсиране“. Това заявиха здравният икономист Аркади Шарков и макроикономистът Стоян Панчев, предаде репортер на БГНЕС.
Експертният клуб за икономика и политика (ЕКИП) представи икономически анализ на тема: „Инфлацията и цените в здравеопазването – проблеми, перспективи и решения”.
Според данните, представени от тях, общата инфлация в икономиката е 16,9%, докато тази в здравеопазването е 8,7% – 10,4% за лекарски услуги и 8,2% за лекарствени продукти.
Главният проблем, който икономистите подчертаха е фактът, че за повечето лечебни заведения средните цени на клиничните пътеки по Националния рамкови договор (НРД) покриват само около 20-40% от средната цена за лечение.
Те предоставиха данни от септември месец, които показват, че за 30% от българските граждани скъпото здравеопазване е основна причина за неудовлетворение, заедно с доплащането за лекарства и в болници (с което близо 55% от запитаните имат проблем).
Шарков и Панчев предложиха следните решения:
Ваучерни схеми, които могат да бъдат използвани само в една държава, и ще бъдат регулирани от компетентна социална или данъчна нормативна уредба, целяща да насърчи социалните политики на държавата. Идеята е да предоставят достъп само до определени стоки/услуги, и да се ползват само в мрежа от обекти, които имат сключен търговски договор с издателите на ваучера.
Допълнително финансиране чрез акцизи: съгласно чл. 53 на закона за здравето държавата е длъжна да отделя част от ресурсите за сектора на алкохол и цигари за здравеопазването. Идеята е да се повиши процента; това е бюджетно неутрален инструмент, който има ясна последователност и предвидимост. Данните посочват, че само с 10% от всички акцизи за алкохол, тютюн и горива могат да се внесат близо половин милиард лева за здравеопазването.
Регламентирано доплащане, тук идеята не е да бъдат увеличени; регламентацията би довела до финансиране на подценени дейности в лечебните заведения за болнична помощ, подобряване на конкурентната среда и спад в общото развитие на база публичност на цените. Предлага се двойна проверка за извършена дейност. Ще могат да се правят и обективни финансови отчети с цел проследяемост и по-добро управление от страна на принципала (държавата и общините)
Те описаха негативните ефекти от тези обстоятелства: дефицити (по-малко предлагани здравни услуги), спад на качеството, по-голяма натовареност на медицинските работници (повече услуги с по-малко обслужващи) и невъзможност за повишаване на доходите на работещите лица.
Responses