Подготвени ли са европейските градове да посрещнат последиците от изменението на климата?

През последните месеци екстремните метеорологични явления опустошават с тревожна скорост цяла Европа. Свлачището на остров Иския, на западния бряг на Италия, през ноември миналата година е само един от последните примери за опустошителните последици, които могат да причинят подобни инциденти.

Свидетел на Евронюз пътува до Италия, Франция и Германия, за да проучи как градовете в Европа се адаптират към опасностите, породени от изменението на климата.

Незаконни жилища и липса на поддръжка

През ноември миналата година свлачище в град Касамичола на остров Иския отне живота на дванадесет души и принуди 500 жители да бъдат евакуирани от домовете си.

Въпреки разрушенията обаче някои местни жители продължават да защитават правото си да живеят в опасна природна зона, в която голяма част от жилищата са построени незаконно. В момента тече разследване, за да се установи дали случаят с къщите, които са били засегнати от свлачището, е бил такъв.

Нещо повече, италианската държава е обвинявана, че насърчава това незаконно строителство поради политиката си на “помилване”, която позволява на гражданите срещу заплащане да приведат имота си в съответствие с жилищните разпоредби.

Критиците твърдят, че това предимно насърчава незаконното строителство, вместо да го предотвратява, и че единственият начин да се ограничи то е да се решат основните проблеми, които го подхранват. С други думи, приличните жилища трябва да бъдат достъпни, без да се налага да се прибягва до незаконно строителство.

Според експертите обаче съществената липса на поддръжка на системата за управление на дъждовната вода, съчетана с рекордното ниво на валежите, е от ключово значение за обяснението на бедствието.

Системата, използвана за управление на дъждовната вода, е изградена след друго огромно свлачище през 1910 г. Язовирните стени са били дълги над 10 метра и високи 6 метра. Днес те са предимно скрити в храсталаците.

“За съжаление… тези басейни сега са запълнени със скали и пръст. Следователно водата изтича от тях и се спуска надолу по планината и няма какво да я спре”, обяснява геодезистът Джузепе Колела.

Наводненията вече са “неизбежни”?

Миналата година през долината на река Ар в Германия преминаха извънредни наводнения, които причиниха смъртта на повече от 130 души. И въпреки това всички къщи, с изключение на 34 от хилядите пострадали, ще бъдат възстановени. Както и в Италия, жителите там настояват, че предпочитат да приемат риска от наводнения, вместо да се преместят в друг район.

Управлението на речните корита е от решаващо значение за защитата на жителите. На река Ар например е позволено да се извива отново в опит да се намали дебитът ѝ.

“Не можете да избегнете наводнението, но можете да намалите щетите”, казва Патрик Клудинг, който отговаря за водоснабдяването в Кьолн, Западна Германия.

През последните тридесет години градът е разработил една от най-съвременните системи в света за прогнозиране на скоростта на разпространение на наводненията и за контролиране на река Рейн чрез мобилна система за защита.

Етажи за убежище

След като през 2010 г. бурята Ксинтия отнема живота на 29 души само в крайбрежния град Ла Фоте-сюр-Мер в Западна Франция, властите разработват сложна правна система, за да предпазят градовете и жителите от последиците от изменението на климата.

“За да се качим на горния етаж, трябваше да излезем от къщата. Но имаше толкова много вода, че не можехме да излезем”, обяснява Елизабет Табари, бивша жителка, която в онзи ден губи и съпруга си, и внука си.

Сега жителите са задължени по закон да изградят повдигнат подслон за убежище.

Къщата на Елизабет е сред 600-те разрушени в т.нар. “басейн на смъртта”, където сега има голф игрище. 100 млн. евро са инвестирани в региона Вандея за възстановяване на инфраструктурата при големи наводнения, като например язовири.

Въпреки всичко това е ясно, че градовете в Европа са изправени пред надпревара с времето. И все повече се опасяват, че изменението на климата се развива по-бързо, отколкото сме в състояние да реагираме. /БГНЕС, Евронюз

Сподели във Facebook