Иван Николов: Ще подмени ли ЕС ценностите поради връхлитащите геополитически предизвикателства днес?
През 1872 г. княз Бисмарк, за да предотврати евентуалното сближаване на Русия с Англия и на Австрия с Франция инициира създаването на т.н. Съюз на тримата императори – на Германия, на Русия и Австрия. Поради буйния вятър на събитията , към края на десетилетието този съюз е почти замрял, но новите съперничества принуждават княз Бисмарк да го съживи отново. През 1881 г. тримата императори отново слагат подписа си под нов съюзен договор като е приет и протокол. Той гарантира:
1…
2.Всяка промяна на териториалното статукво на Европейска Турция зависи от съгласието на тримата императори.
3.Специалният протокол, приложен към договора, се отнася за Балканите.
а/Австрия си запазва правото в удобен момент да анексира Босна и Херцеговина;
б/…
в/Специален пункт в протокола установява съгласието на тримата императори за евентуално съединение на Княжество България с Източна Румелия И СЪВМЕСТНО ОТКЛОНЯВАНЕ НА БЪЛГАРИТЕ ОТ ДЕЙСТВИЯ КЪМ МАКЕДОНИЯ…“(С. Д. Сказкин „Конец австро-руско-германского союза“ Том I 1879-1884г. Москва, 1928 г. )
Припомних си всичко това след като се запознах с гласуваното в Германския Бундестаг на 15 юни 2023 г., предложение с наименованието „Активна подкрепа на Северна Македония по пътя й към Европейския съюз“. Документът, приет с гласовете на ГСДП, Съюз 90/Зелените и Свободната демократическа партия ни връща към позицията на тримата императори от 1881 г. срещу българските „действия към Македония.“
Подтекстът на гласуваното предложение е насочен към България и към българските резерви по отношение на цялостната политика на Скопие. Това е политика , в която са непокътнати югокомунистическите внушения, методи и прийоми за ПРИСВОЯВАНЕ И ФАЛШИФИЦИРАНЕ НА МИНАЛОТО НА НЯКОЛКО ПОКОЛЕНИЯ БЪЛГАРИ, ЖИВЕЛИ И СЕ БОРИЛИ ТУК ЗА СВОБОДАТА И НЕЗАВИСИМОСТТА СИ.
България от самото начало подкрепя евроатлантическата интеграция на западната ни съседка, но не желае да пренебрегва ценностите, залегнали в моралната основа на ЕС, ценности, които брутално се потъпкват от работещата безотказно машина на българофобията в Скопие. И тук е голямото ми несъгласие с лековато-фриволното тълкуване от германските депутати на “постиженията“ в братската държава.
Аз, като потомък на българи-бежанци от Македония, от името на повече от 2.5 милиона мои събратя по участ, не мога да се съглася с констатациите на Германския Бундестаг, че „Северна Македония е мултиетнически модел за подражание“…Ако е така, защо в Р С Македония бяха осквернени, подпалени и закрити клубовете на българите в Битоля и Охрид, защо побоищата над изявени българи са практика, не правеща впечатление на управляващите и опозицията, дори поощрявани от тях, защо в почти всички достъпни първоизворови документи за миналото на народа , оригиналният текст се прекроява според внушенията за изконността на днешните македонци? На същата идентитетска козметика са подложени и биографиите на известни личности – възрожденци и революционери.
И неудобният въпрос!
Защо множеството представители на държавата Германия и ЕС, посещаващи РС Македония, не забелязват тази вакханалия, тази целенасочено възпитавана омраза към българите и България? Задължителното единство срещу войната в Украйна не подменя основополагащите изисквания на Съюза.
А особено за германските депутати, гласували прословутото Предложение, е много лесно да си зададат въпроса, защо в Австрия, чийто народ произлиза от германския, на никого не е хрумнало да създава отделен австрийски език и да възпитава системна ненавист към Германия и германците.
Да сте чули някога австрийци да се оплакват, че е застрашена тяхната национална идентичност?! Не, нали. В книгата на Карл Воцелка „История на Австрия.“ Авторът посочва следния факт:“… през 1956 г. все още само 49 процента от населението имали усещането на самостоятелна нация, докато 46 процента продължавали да се самоопределят като германци…“ Ето един тест за депутатите в Германския Бундестаг, доколко бдят с отворени очи за съхраняването на принципите и опорите, върху които е създаден Европейския съюз. Всякакви заигравания с геополитическата обстановка на момента в ущърб на ценностните е удар върху основите на моралната перспектива на континента. Място за евтини компромиси, с пропаганден привкус, насърчаващ продължаващото умопомрачително влияние на етноидеологическите фантасмагории на Новакович – Коминтерна –Тито – Колишевски, няма и не може да има, особено в институциите на Брюксел.
Днес, водещите личности в ЕС са изправени пред отговорността да имат солидни познания за миналото на всяка една държава-членка , за да не допускат насърчаване на мимикрията с основополагащите принципи на Съюза.
И като стимул за респект на германските депутати в Бундестага, ще приведа няколко изречения от книгата на техния сънародник Prof. Dr. Gustav Weigand „Ethnographie von Makedonien“, появила се в Лайпциг през 1924 г. В нея те ще прочетат: “Националното съзнание на българите, албанците, турците и най-малко на част от аромъните е толкова развито, че те няма да се оставят да бъдат денационализирани поне със средствата, които използва Сърбия…“ стр.105
И още: „Време е, наистина е крайно време, Великите сили да отменят престъплението от Ньой, с което осъдиха на унищожение българите, албанците и аромъните в Македония…“ стр 106.
И за да не бъда погрешно разбран, ще повторя: “България подкрепя с цялото си сърце евроинтеграцията на РС Македония, но тя не може да приеме безогледното прекрояване и нагаждане към етноидеологическата матрица от 1944 г. на живота, самосъзнанието, духовността и борбите на няколко предишни поколения живели на тази територия…“
Това е проблемът, който от Берлин и Брюксел трябва да бъде съзрян и осъзнат като същностна заплаха срещу ценностната първооснова на ЕС.
Времето на княз Бисмарк и на всемогъщите монархии отдавна е отминало. А флиртуването със здраво закотвеното в РС Македония югокомунистическо наследство е обречено…/БГНЕС
———————————-
Иван Николов е журналист, публицист и издател. Той е главен редактор на списание „България-Македония” и директор на издателство „Свети Климент Охридски“. Иван Николов е един от най-големите познавачи на балканските въпроси, автор на многобройни статии и книги по темата. Текстът е написан специално за БГНЕС.
Responses