Вълчитрънското златно съкровище гостува в НИМ

Златното съкровище от Вълчитрън може да бъде видяно в Националния исторически музей от 28 април до есента на 2022 г., съобщиха от НИМ.

Благодарение на сътрудничеството с Националния археологически институт с музей към БАН, Вълчитрънското златно съкровище може да бъде видяно от посетителите на Националения исторически музей в новото експозиционно пространство, представящо тракийската култура през Къснобронзовата и Ранножелязната епохи.

Вълчитрънското златно съкровище е едно от най-енигматичните съкровища, откривани в българските земи. Намерено е случайно през 1924 г. при обработка на земя около с. Вълчитрън, Плевенско. То е с общо тегло 12.4 килограма и се състои от тринадесет предмета – седем капака, голям съд (кантарос), четири чаши и трисъставен съд. Първоначално откривателите се съмняват, че предметите са от злато. Това довежда до решението някои от капаците да бъдат отрязани с лозарска ножица и парчетата да бъдат занесени в Плевен, където е потвърдено, че материала е злато. Плевенски златар информира Народния археологически музей в София и на 7 януари 1925 г. съкровището е занесено там, като отрязаните парчета от него така и не са открити.

Съкровището от Вълчитрън е един от най-ярките и интересни образци на древната торевтика (изкуството на обработка на метала) познати днес. Сред изследователите все още продължава дискусията за датировката на производство на съкровището. Част от учените поставят изработката му в периода на Средната бронзова епоха (2000 и 1600 г. пр. Хр.), докато други се обединяват около периода на Късната бронзова епоха (1600 – 1200 г. пр. Хр.)

Освен полемиката за датировката на Вълчитрънското златно съкровище, все още продължават и дискусии относно принадлежността му към културно-историческите области на Балканския полуостров. Някои от учените поддържат теорията за произход от териториите на средното течение на Дунав, други го свързват с цивилизациите от Анатолия от предхититския и хититски периоди. Съществува и предположение за връзка с Микенската цивилизация.

Независимо от всички теории Вълчитрънското съкровище, заедно с Панагюрското златно съкровище са най-великолепните паметници на тракийската култура. 

Снимка: www.facebook.com

Related Articles

Рашидов беше приет за лична среща от Негово Светейшество папа Франциск във Ватикана

Председателят на Народното събрание Вежди Рашидов беше приет за лична среща от Негово Светейшество папа Франциск във Ватикана. Тя се проведе в рамките на специалната…

Ново експозиционно пространство в НИМ, посветено на Късната античност

През изминалия месец екип на Националния исторически музей се посвети на оформянето на ново експозиционно пространство, предназначено да покаже един от най-динамичните периоди на историята…

Откриха 10 археологически обекта по трасето на жп линията Волуяк-Драгоман 

Десет археологически обекта от различни епохи бяха открити при подготовката на трасето преди стартиране на строителните работи по жп линията Волуяк-Драгоман, която се финансира със…

Responses

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Wordpress Social Share Plugin powered by Ultimatelysocial