Винаги има място за поезия. Политиката е длъжник към културата
Винаги има място за поезия. Все едно да ме попитате: Има ли място за мечти? Поезията, разбира се, не е само мечта, не е само любов към ближния, тя може да е социална, може да е революционна. Тя е духовна форма на израз, която съществува от векове и надявам се да продължи векове след нас. Това каза пред БГНЕС актьор Веселин Калановски.
Калановски, заедно с колегите си Ники Сотиров и Филип Буков, ще чете великите поети на България в понеделник, 21 март на събитие, организирано от район „Слатина” по повод Световния ден на поезията.
Район „Слатина” е може би най-поетичният район, поне от към наименования на квартали в него – четири от тях са кръстени на титани на българската поезия и това са Смирненски, Яворов, Гео Милев и Христо Ботев, а актьорът избира да чете първите двама.
„Логично е да се спра на някой от четиримата и тъй като имаме право на два опита се спрях на Христо Смирненски и Пейо Яворов. Търсих, разбира се възможността, специално при Яворов основно, към произведение, което не е изключително масово, не е безкрайно популярно или не е стихотворение, което се учи на ученическата скамейка“, посочи актьорът. Според него кметът на района всъщност прави нещо прекрасно. „Той освен благосъстоянието на гражданите – тротоарите, улиците, градоустройството и т.н. не обръща гръб и на духовната част на нашето битие, защото за какво в края на краищата ни е всичко това, което имаме като благоденствие”, посочи актьорът.
Той даде и своя отговор на въпрос коя е качествената поезия. „Ако теб като човек те засяга, ако по някакъв начин докосва душата ти, ако възпламенява чувства в теб, независимо какви – любовни, меланхолични, революционни, социални, то тогава това е качествена поезия или пък най-малкото това е твоята поезия”, каза Веселин Калановски.
Независимо от пристрастието, което има към настъпващите промени, Калановски, който е общински съветник в настоящия СОС, не скри, че българските политици хвърлят камъни в двора на култура – с недостатъчното финансиране.
„Не, че политиката може да развие едно изкуство или култура, това е работа на творците, на образованието, но политиката би трябвало да създава предпоставки за развитието – и законодателни, и житейски, и материални предпоставки за развитието на тази духовност. Българската политика е длъжник към културата, огромен длъжник в момента и затова е прекрасен почина на кмета Георги Илиев, който има смелостта да отстоява и това – духовното разпространение на българщината”, посочи Веселин Калановски.
Според него би трябвало да се изчистим от насаждани идеологеми и то още от най-ранните училищни стъпки, които правим и които не са променени, за съжаление, десетилетия назад.
„Има митове, които се разказват все още в нашия образователен процес и които не събуждат онзи наистина просветен патриотизъм, за който ние поне се борим“, подчерта той. Той зададе въпросът: За какво възпитание или образование, или духовност си говорим, когато най-отявлени „национално отговорни“ хора, казващи че са патриоти татуират Левски или Ботев по раменете си, по гърдите си, а дори не знаят какво са казали тези хора.
„Левски например, който казва, че в нашата Родина всички ще бъдат равни – и българи, и турци, и евреи, и прочие, и че ние не се борим срещу турския народ и вярата му, а срещу султана и неговите закони. Дали тези патриотари биха си сложили Левски отново на рамото, ако знаеха това? За тази духовност става дума, за този възможен просветен патриотизъм. Е, може би мечтая повече отколкото трябва…“, не скри актьорът. /БГНЕС
Responses