Атанас Парушев е носителят на националната награда за живопис „Майстора“ за 2021
Носителят на годишната Национална награда за живопис на името на Майстора за 2021 бе обявен на тържествена церемония в Художествена галерия „Владимир Димитров – Майстора“ в Кюстендил.
На 1 февруари 2022 се навършват 140 години от рождението на Владимир Димитров – Майстора. В този празничен за жителите на град Кюстендил и село Шишковци ден обявяването на Националната награда за живопис е в центъра на събитията, отбелязващи годишнината. В художествената галерия бяха открити две изложби – изложба на миналогодишния лауреат Йордан Кисьов и юбилейната изложба, отбелязваща рождението на Майстора.
Още на 20 декември 2021 жури в състав: Любен Генов – председател, и членове: Аделина Филева, Деля Чаушева, Динко Стоев, Долорес Дилова, Олимпия Николова-Даниел, Пламен В. Петров, Станислав Памукчиев, Стоил Мирчев, Валентин Господинов – представител на община Кюстендил, Мариана Каракостова – представител на Министерство на културата, номинира петимата автори за техните ярки постижения през изминалата година: Атанас Парушев, Богдан Александров, Десислава Минчева, Иво Бистрички, Милко Божков.
Живописецът Атанас Парушев бе номиниран за изложбата му абстрактна живопис в Националната галерия – Квадрат 500, състояла се от 18 февруари до 9 май 2021.
Следващите редове са от Яна Братанова, куратор на изложбата, Национална галерия
Изложбата представя абстрактната живопис на Атанас Парушев. Произведениятa са подбрани лично от автора спрямо степента на тяхното съучастие като отделни гласове, които влизат в пълно съзвучие сред почти чужд на действителността мир. Спокойствието, тишината, усещането за монашеска вглъбеност и медитация, напомнящи за „Великото нищо“ (нематериалното), сякаш енергийно извират от творбите. Изградени от много материя – бои, хартия и плоскости, те попиват жеста и намеренията на художника, така че субстанцията започва да излъчва духовност, която превръща пространството около нея в храмово. Неслучайно авторът нарича своите вертикали „духовни картини“.
Първите си опити в полето на абстрактното Атанас Парушев прави още по време на следването си (1980 – 1985) в първия випуск по живопис на проф. Иван Кирков в Художествената академия.
В средата и края на 1980-те създава серия от омажи на своите първи „учители“ в абстрактното рисуване Серж Поляков, Никола дьо Стал и Пиер Солаж.
„Може би животното се е превърнало в човек, съзерцавайки кървавите изгреви и залези, черните нощи и светещите звезди, и то преди да може да изгражда разкази, метафори, символи“, казва художникът.
През 1990 една от творбите си Атанас Парушев назовава „Черга“. С нея бележи началото на цикъл от ритмично-геометрични композиции, които работи до 2001. В тях той експериментира със свойствата на цвета, със силата на геометричните фигури и техния ритъм, докато стигне до напълно изчистения вертикал като символ на възнасянето и одухотворяването, на постепенното сливане с небето и хармонията във височините, на връзка между земното, човешкото и небесното.
„Пътят нагоре към чистото екстазно познание и преживяване е по-директен, по-ясен, по-кратък с помощта на мистичното преживяване в абстрактното рисуване, както мистицизма в християнството, дзен в будизма или суфи в исляма.“
И ако тези картини предизвикат вълнение, размисъл или съчувствие, ще изпълнят желанието на художника да събудят състрадание – най-висшият морал, липсата на егоизъм, самодоволство, простащина и нетолерантност.
Responses