Ново експозиционно пространство в НИМ, посветено на Късната античност

През изминалия месец екип на Националния исторически музей се посвети на оформянето на ново експозиционно пространство, предназначено да покаже един от най-динамичните периоди на историята на българските земи – късната античност.

Снимки: БГНЕС

През Късната античност в днешните български земи протичат значителни политически, икономически и религиозни промени, свързани с изграждането на нова административна и военна структура на империята, налагането на християнството за водеща религия, изграждането на нови култови средища. Същевременно епохата е белязана с пагубни явления свързани с преселението на големи маси варварски племена, които проникват през Долнодунавския лимес (граница) на Източната римска империя и поставят началото на трайно заселване на готи, славяни, авари и прабългари, съобщават от музея.

Сред експонатите, които вече са част от постоянната експозиция на музея могат да бъдат видяни изключително ценни находки, сред които каменен бюст на император Флавий Юлий Валент (364 – 378), оловен погребален ковчег от региона на Видин – изключително рядка находка, фрагмент от сребърно блюдо от Сирмиум (Сремска Митровица), с името на император Лициний (308 – 324), детрониран в междуособните войни с император Константин Велики.

Във витрините са представени и най-впечатляващите находки от обектите, които Националния исторически музей проучва – полуостров Хрисосотира и полуостров Акра, край Черноморец, крепостите Калята край Якоруда, Букелон, край Свиленград, Св. Архангел над с. Дъбница и много други. Продължаващите археологически проучвания на тези обекти в бъдеще ще обогатят експозицията на музея.

Спасените от иманярски набези експонати също са изключително интересни и интригуващи. Колекцията от характерните за епохата фибули, показана във витрините е само една малка част от многото, съхранявани във фондовете на музея. Възстановката, с оригинални бронзови елементи, с посребряване, на римски военен колан от края на IV, началото на V в., от региона на с. Рибново, е също изключителна находка.

Експозицията „Българските земи през Късната античност“ може да бъде разгледана в пространството между зали 2 и 3 на Националния исторически музей.

Related Articles

Иманяри са унищожили напълно акропол на над 6000 г. край Дъбница

При започването на археологическите проучвания на обект Свети Архангел при село Дъбница, археолозите от Националния исторически музей установиха изключително нагло нарушаване на некропола на селището,…

Откриха 10 археологически обекта по трасето на жп линията Волуяк-Драгоман 

Десет археологически обекта от различни епохи бяха открити при подготовката на трасето преди стартиране на строителните работи по жп линията Волуяк-Драгоман, която се финансира със…

НВИМ – сред най-богатите в страната, нито една от сградите, обаче, не е строена за него

Националният военноисторически музей, институция с над 100-годишна история, съхранява изключително много ценни артефакти и е сред най-богатите в страната, оказва се, обаче, че нито една…

Responses

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Wordpress Social Share Plugin powered by Ultimatelysocial