Романът „Случаят Джем” на Вера Мутафчиева излиза на сръбски
„Случаят Джем” е най-значимият роман на българската писателка Вера Мутафчиева (1929-2009), написан по източен маниер от свързани истории на различни свидетели и разказвачи за неговата трагична съдба.
Сега книгата излиза на сръбски език под името „Случаят Джем султан“.
Джем султан, за когото пише и нобеловият лауреат Иво Андрич, приживе е бил навсякъде чужд, сърбин или неверник – за своите, сарацин или мавър – за християните. Отхвърлен принц без престол, султан без султанат, вторият син на Мехмед Втори завоевател, Джем се радва на благоразположението на армията след внезапната смърт на баща си. Брат му Баязид, от друга страна, има наследствени права върху трона, институционална власт и религиозните управници, но Джем все пак решава да се обяви за султан на Анадола. Баязит скоро го сваля от власт и Джем прекарва живота си в изгнание. През следващите десетилетия той се превръща в оръжие в ръцете на западните сили и християнската църква, жертва на политически и религиозни сътресения в зората на новото време, първият политически затворник, дисидент на собствената си страна, армия и традиция, бездържавник и поет, заблуден принц в сблъсъка на два свята – Изтока и Запада.
Първият том на романа „Случаят Джем“ на Вера Мутафчиева излиза през 1967 година и е наречен интелектуален (експериментален) роман. В наратива на романа самият „случай Джем” е вписан в основата на политическия триъгълник католицизъм – мохамеданство – православие. Затова мнозина критици го наричат „чисто политически“.
Вера Мутафчиева е известна българска писателка и историчка. Родена в София, в академично семейство, тя завършва история и още в началото на 60-те години започва кариерата си като научен сътрудник в Института за балканистика на БАН. Тя печели международна репутация с изследванията си в областта на османистиката. От средата на 60-те години се посвещава на писането, претворявайки академичните си знания в ярки исторически романи, популярни на Балканите и в Източния блок. Тя е един от малкото писатели, признати и като историк, и като писател. Носителка е на множество литературни награди. През 90-те години започва да се занимава с ангажирана журналистика, като виден радетел за прехода на българската комунистическа държава към отворено общество. Романите ѝ са превеждани на хърватски, словенски, чешки, френски, немски, унгарски, полски, румънски и руски.
Responses