Изложба разказва живота на Алеко Константинов

Изложба в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ разказва за живота на големия български писател, общественик, адвокат и основоположник на туристическото движение в България Алеко Константинов, като разкрива непознати досега факти за неговата личност, предаде репортер на БГНЕС

.

Главният библиограф Юлия Карадачка и библиограф експертът Красимира Стойнева, редят изложбата по повод 1 януари, когато се навършиха 160 години от рождението на Алеко Константинов. И тъй като едва ли има човек, който да не знае кой е Алеко Константинов, тяхната цел е да накарат чрез експозицията българинът да го преоткрие. Пред БГНЕС Карадачка и Стойнева разказаха, че докато са правили изложбата, самите те са го преоткрили и като творец, и като личност през една съвсем различна, по-зряла гледна точка. „Не спира да ни удивлява колко актуални и силно въздействащи са текстовете, писани от него преди повече от 100 години“, заяви главният библиотекар.

Алеко Константинов израства в една много борбена и будна среда, която успява да надгради. Той произхожда от доста заможни и будни възрожденски родове на родолюбци, милеещи за българщината и просветата. По линия на своята майка Алеко Константинов е роднина с проф. Иван Шишманов, а техният прадядо още през 1824 г., преди борбата за църковна независимост, се застъпва за тази идея. Неговите чичовци по бащина линия, които се замонашват в Света Гора на Атон, също водят изключително просветителска дейност. Баба му Елена Шишманова е една от основателките на женското дружество и читалище в Свищов.

В изложбата са представени оригинални фотографии и документи, предоставени от Националния литературен музей със съдействието на неговия директор Атанас Капралов. В експозицията могат да бъдат видени родната къща на Алеко Константинов, която той приживе завещава и още през 1929 г. се организира инициативен комитет да се направи музей, както и неговите родители Тинка Хаджииванова и Иваница Хаджиконстантинов, а също и трите му сестри, които умират много млади. Щастливеца, както го наричаме, губи цялото си семейство и всъщност остава сам. Ръкопис, в който негова родственица събира семейната история на Алековия род и пише за неговите родители, сестри и за ранните му години, също е поместен в изложбата, както и собственоръчно написаните му авторски бележки.

Посетителите на Националната библиотека ще видят и картини, които удивляват, за които се предполага, че Алеко Константинов е рисувал на 10 – 12-годишна възраст. Оказва се, че той е имал талант не само на писател, но и на художник, който, обаче, не е развил на по-късен етап.

Алеко Константинов има бурни ученически години. Той заминава да учи в Южнославянския пансион, частно учебно заведение, създадено изключително със спомоществователството и средствата на Тодор Минков, утвърдено и благословено от руския император Александър II, първоначално поместено в град Николаев. В тази връзка изложбата включва и спомени от негови съученици, които разказват как още тогава той проявява своя поетически и музикален талант. Алеко е свирил на цигулка, правил е дори опити да композира собствени произведения, а едни от първите му стихове са отпечатани в списанието, издавано в Южнославянския пансион, а по-късно, могат да бъдат видени в „Български глас“ и „Целокупна България“. Още през 1880 г., ако се зачетем, можем да усетим в творбите му острото, силно, саркастично чувство, с което той след това пише и фейлетоните, и сатирата си.

Завършил право в Одеса, Алеко Константинов развива кариера като съдия, помощник-прокурор и прокурор в Софийския апелативен съд, след което излиза на свободна практика като адвокат. Една от витрините в Националната библиотека е поместила документи, свързани с периода от живота му като адвокат, включително оригиналът на свидетелството, което му дава право да практикува адвокатската професия.

Писмо до Иван Грозев пък разкрива категоричния отказ на Алеко Константинов да бъде включен в делегация, която трябвало да посети царя, вероятно около 24 май, в двореца. Причината е свързана със затворения в Черната джамия Петко Каравелов, с когото са изключително близки и съратници в Демократическата партия. Константинов е защитник по делото срещу Каравелов и Трайко Китанчев, които са обвинени, че подготвят заговор за убийството на Негово Височество Княза и министър-председателя Стефан Стамболов.

Лични вещи като грамофона, мастилницата и покривка с ириси също са част от експозицията.

Алеко Константинов се отдава на преводаческата и на литературната дейност, след като е уволнен като съдия. Той превежда от руски и от френски език, както и съвместно с Пенчо Славейков, който дава много висока оценка на преводаческата дарба на Алеко Константинов.

Различни издания и преводи на пътеписа „До Чикаго и назад“, първото издание на „Бай Ганьо“, помагало за изучаване на чужди езици, оригинално ръкописно тефтерче, както и неговата изповед под формата на лексикон, ни разкриват още подробности за живота на писателя. Изложбата ни разкрива и една друга негова страна – той се е занимавал и с фотография. Запазените черно-бели фотографии, направени от Алеко Константинов, се предполага, че са направени в околностите на София, може би в някои от селата под Витоша, но няма други сведения за тях. Заслугата му за развитието на българския туристически живот също е отбелязана.

Оригинален ръкопис на негова статия под названието „Българинът, роб в Македония“, разкрива, че за Алеко Константинов, който през 1895 г. е избран за член на Върховния македоно-одрински комитет, темата за тежненията на българите в Македония му е била присърце.

„Неспособността и нравственото недостойнство не могат да останат скрити и ненаказани, защото самата съвест, законите и мненията на народа са неумолими съдии“, заявява той на митинг. Алеко Константинов е вярвал в силата на правото, на законите и че никой не е над тях, и всъщност с дейността си се е борил именно за това.

Последната снимка на Алеко Константинов, направена пред училището в Пещера, буквално часове преди убийството му, две оригинални писма, изразяващи покрусата от жестокото му убийство, писани от неговите съмишленици и приятели, специален брой в негова памет, завършват обиколката из жизнения му, общественик и творчески път. 

Сподели във Facebook