Дона Ковачева от Кюстендил превръща дома си в щаб за Гоце Делчев и Тодор Александров
Книгата за Дона Ковачева, е книга за една велика българка, равностойна на Баба Тонка, която е живяла в края на XIX и началото на XX век. Тя е била един от тайните агенти и ятаци на Гоце Делчев по време на неговия престой в Кюстендил за времето от 1897 до смъртта му. Къщата на баба Дона винаги е била като един център, където са преминавали много нелегални и полулегални деятели на Македонското освободително движение, от всичките организации. Ние я сравняваме с Баба Тонка по този критерий, че тя е отдала всичко за отечеството си, но е била бедна.
Това каза в интервю за БГНЕС Иван Сапунджиев по повод второто представяне на книгата за Дона Ковачева (1855 – 1926 г.) от Кюстендил, в чиято къща се укриват всички четници от Българска Македония, сред които Даме Груев и Гоце Делчев.
Баба Тонка е била състоятелна жена от богато семейство, което е давало и голяма имуществена подкрепа, докато Дона Ковачева, съпруга на ковач, която млада остава вдовица, няма нищо, с което да може да се прехранва, освен традиционното за Кюстендил „ловене на курортисти” – да им дава квартира за баня.
„Мястото на нейната къща е много удобно за членове на нелегални организации, защото се намира близо до баните, близо до джамия и е на оживено място, така че движението, излизането и влизането на хора в къщата да не предизвиква никакви съмнения”, разказа Иван Сапунджиев, който заедно с Албена Георгиева, Костадин Николов, Кирил Поромански и Димитър Бойков работят по изданието.
Като един от най-интересните факти е, че инструментите на починалия ѝ съпруг – ковачът, са подарени на ВМРО и Гоце Делчев с тях организира известната бомболеарна край Длъхчево-Сабляр край Кюстендил, именно там се изработват голяма част от бомбите, извършили големите атентати в Отоманската империя.
За първи път книгата за Дона Ковачева е съставена през далечната 2010 г. по идея на акад. Кирил Поромански от Кюстендил, който през целия си живот изследва събраните документи за тази силна и родолюбива българка. „И също така на бившия служител на Министерство на вътрешните работи и на Народната милиция полк. Любен Тикварски, който като използваше възможностите, които му дава неговата професия на мисионер преди 10 ноември, беше събрал и предал на Държавния архив и на Музея огромно количество документи и снимки”, обясни Сапунджиев. Той посочи, че полк. Тикварски е намерил огромно количество снимки в къщата на баба Дона преди тя да бъде преустроена през 1970-те години на миналия век.
Служителите на Държавния архив в Кюстендил, с ръководител Петър Шейков изваждат всички документи, които са събрани и съществуват за Дона Ковачева, но, за съжаление, спецификата на нейната работа е такава, че нещата, които е правила, не са били публични и не са документирани, а се разказват, останали в преданията.
„Със сигурност голяма част от революционерите, дейците на Македонското движение, се преспивали в нейната къща”, подчерта Сапунджиев и добави, че връзката с фотографията е, че тези хора са искали лицата им да бъдат запомнени и затова по-голямата част от тях са оставили портрети с автографи за баба Дона, като най-интересен и запазен в архива в Кюстендил е портрет с посвещение на Гоце Делчев. Освен това има и писма, които са поместени в книгата.
Иван Сапунджиев представлява няколко организации, като по думите му най-важната от тях е фондацията на името на Гоце Делчев. Също така той е и председател на Народно читалище „Зора – Кюстендил 2003″, където се реализират огромен брой събития. „Обичаме да работим за българската история и най-вече да показваме забравени документи за забравени хора”, отбеляза той.
Responses