НСТС не успя да постигне съгласие за промените в Кодекса на труда
Националният съвет за тристранно сътрудничество не успя да постигне съгласие за промените в Кодекса на труда, предаде репортер на БГНЕС.
От Българската стопанска камара (БСК) определиха Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса на труда, внесен от Корнелия Нинова и група народни представители за повишаването на минималната работна заплата от 710 на 850 лева като „бъдеща предизборна кампания“.
Становището на Министерството на труда и социалната политика е, че размерът на минималната работна заплата е най-малкият критерий, който трябва да бъде следван, и че промените в законодателството следва да се установят в процедура заедно със социалните партньори.
Министерството на финансите също не подкрепя законопроекта, защото той навежда на мисълта, че това е един чисто административен подход. От финансовото министерство също искат да се разработи механизъм в сътрудничество със социалните партньори, които да определят начина за определяне на минималната работна заплата.
Георги Гьоков от своя страна заяви, че знае предварително какво ще кажат от работодателските организации, от МФ и от МТСП. Когато се стигне до минималната работна заплата по думите му може и да изглежда като някакъв пазарлък, но подчерта, че БСП предлага това от 10 години. По отношение на обвиненията, че от БСП искат повишаване на минималната работна заплата като печеливша стратегия за предстоящи избори, Гьоков отрече това да е така и уточни, че това е политиката на БСП от дълги години и не предлагат нищо ново. „Това трябва да го направим и е крайно време, от 10 години се лутаме в този механизъм и все не го изработваме. Тази тема ще бъде актуална изключително дълго време напред, първо, защото сме с най-ниски доходи в Европа, и, второ, защото тази криза ще си отиде и ще дойде друга“, смята той.
Според Гьоков тези критерии, свързани с адекватното определяне на механизъм за определяне на минималната работна заплата, които представителите на работодателските организации искат да се установят, могат да доведат единствено и само до обезлюдяване и хора от градове като Видин да дойдат в столицата, която ще стане 5-милионна.
НСТС не подкрепи промените в Закона за семейни помощи за деца
Националният съвет за тристранно сътрудничество (НСТС) не подкрепи Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за семейни помощи за деца, внесен от Корнелия Нинова и група народни представители от БСП, с който се предвижда предоставянето на еднократна помощ за всяко второ и трето дете в размер на 10 минимални работни заплати за работещи родители, които са осигурени минимум 24 месеца преди раждането, предаде репортер на БГНЕС.
Законопроектът предвижда и помощта за началото на учебната година за деца от семейства с ниски доходи да се разшири не само за I клас, както е в момента, но и за децата от II, III и IV клас. А семействата, чиито деца са записани в I и VIII клас в държавно или общинско училище за учебната 2022 – 2023 г., да имат право на еднократна помощ за ученици в размер на 300 лева, която да се изплаща на два пъти, като доходите на семействата са без значение. Допълнителните средства, които ще бъдат необходими, са в размер на около 90 млн. лв., като 50 млн. лв. ще са за помощ за началото на учебната година, е посочено в проектозакона.
Лазар Лазаров посочи, че не намира основание в тези искания и от Министерството на труда и социалната политика не го подкрепят. „Извън тези принципи и съображения, можем да кажем, че предвид големите неясноти, даваме възможност да бъде направена ясна финансова обосновка и това би коствало на бюджета 250 млн. лв.“, заяви той.
Георги Гьоков каза, че от БСП не са имали желание да дискриминират, когото и да било, а да се стимулира раждаемостта. „Дефицитите в бюджета ги правят самолети и други неща за закупуване“, подчерта той.
„В момента вие сте направили предложения, сезирали сте Националния съвет за тристранно сътрудничество и той изразява становища, но отговорността е на Народното събрание“, каза още Лазар Лазаров.
Responses