България помни! 147 години от Освобождението на България

Всички българи в България и по света, празнуват ОСВОБОЖДЕНИЕТО, за което е пролята свидна българска и руска кръв. Не отричаме участието на другите народности, но

„Реално Освободителната война приключва цял месец преди подписването на мирния договор. Това личи от Заповедта за прекратяване на военните действия, подписана на 5 февруари 1878 г. от главнокомандващия Великия княз Николай Николаевич. В нея се казва: „Доблестни водачи и воини от поверената ми армия! Когато вие преминахте през Балкана, аз въпреки вашата умора поисках от вас още нови усилия. 
И вие не тръгнахте,  а полетяхте!
За по-малко от един месец вие преминахте почти през цяла Турция и достигнахте до стените на Цариград… Врагът не издържа и наведе победена глава. Той се съгласи на всички наши искания и аз ви спрях… Почивайте сега и се пригответе да се завърнете със слава. Но ако врагът помисли да не подпише поискания от него мир, бъдете готови отново да се хвърлите в бой…”. 
Голямата политика обаче бави тържествения звън на освободителните камбани. Извършват се последни сондажи с дипломатите на Великите сили, за да не се стигне до провал на една достойно спечелена война, тъй като британският флот вече пуши с комините на корабите си в Босфора. А и датата 19 февруари/3 март едва ли е избрана случайно. След като на нея император Александър II се е възцарил и също на нея, дарявайки свобода на крепостните, се е превърнал в Освободител за русите, на същата тази дата той става Освободител и за изстрадалите петвековното турско робство българи.
„А колко мъченици! Колко жертви! Колко смърт и падения! Перущица – Сарагоса! Но Перущица я не знае всемирната история… Батак! Само това име изхвръкна из борбата, из пожарите, из димовете, прелетя над вселената и се увековечи в паметта на народите! Батак! Това име и като собствено, и като нарицателно характеризира нашата революция. Съдбата понякога прави такива каламбури. В данния случай тя ни стана провидение: тя ни даде Батак, НО ТЯ БЕ СЪЗДАЛА И АЛЕКСАНДРА II…” – Иван Вазов, „Под игото”, Одеса, 1888 г.“

А днес един Български министър председател казва:

“Историята многократно е показала, че в Европа обичаме и ценим свободата”

Росен Желязков

Г-н Желязков, българите не забравят, че Ньойският договор/ Една от най-тъжните дати от нашата история е 27 ноември 1919 г./ е срамен и позорен диктат! Подъл акт, разделил семейства, къщи, дворове и дори гробове…Същата тази Европа, заради която вие забравяте, че сте БЪЛГАРИН.

ОПЪЛЧЕНЦИТЕ НА ШИПКА
11 (23) август 1877 Иван Вазов 

Сподели във Facebook