България помни! Денят, в който Бог си затвори очите в Батак
Днес е 3-ти май. Денят, в който Бог си затвори очите в Батак. Не защото се отвърна от нас, а защото дори Неговата вечност не можа да побере ужаса, който се разигра под купола на „Света Неделя“.
Ако днес сте излезли на кафе, ако прелиствате фийда си с отегчение или планирате работната седмица, спрете за минута. Защото на днешната дата, преди 150 години, въздухът в едно българско село не е миришел на пролет. Въздухът е бил напоен със следите от едно неописуемо унищожение и пепелта на хиляди погубени съдби.
Трети май е денят на „Света Неделя“. Но не на празника, а на кланицата. Там, където в продължение на три денонощия хиляди българи “…се тъпчеха един върху друг, пиеха кръвта на закланите си близки, за да утолят жаждата си, и копаеха с голи ръце в пода на храма, за да намерят глътка подпочвена вода за децата си”. Това не е историческа статистика. Това са нашите гени.
Докато Батак потъваше в кръв „цивилизована“ Европа вдигаше рамене и чертаеше геополитически карти. И днес, същата тази Европа ни обяснява, че трябва да сме „коректни“ и да забравим „лошото“.
Батак е доказателството, че българският корен е по-силен от всеки османски нож и всеки модерен грантов нихилизъм. Днес е денят, в който трябва да сме политически некоректни. Защото истината не е коректна. Тя е брутална. Тя мирише на костите в костницата, които все още чакат възмездие, не от политиците, а от нашата памет.Ако днес се срамувате да наречете това К.Л.А.Н.Е., ако се страхувате да кажете, че загубихме децата си, значи “нямате право да се наричате българи”.
„От Батак съм, чичо. Знаеш ли Батак?“ – питаше сирачето в стихотворението. А ти, българино от 21-ви век, знаеш ли го? Знаеш ли го отвъд екскурзиите до паметника? Знаеш ли, че Батак не е географско понятие, а дълг? Днес този въпрос не е към „чичото“, а към всеки от нас, който е склонен да наведе глава. Батак не е само история. Батак е диагноза. Или си спомняш и си Човек, или забравяш и си просто „население“. Поклонете се. Не пред иконите, а пред онези майки, които избраха смъртта пред позора.
Вечна памет на мъчениците от Батак!
България помни!
Любослав Костов
снимка: facebook
Responses