Богоявленски водосвет на бойните знамена
Традиционният богоявленски водосвет на бойните знамена, флаговете и знамената светини на Българската армия се отслужва в столицата от Негово Светейшество Българския патриарх и Софийски митрополит Даниил, в съслужение със свещеници от Българската православна църква
В ритуала тази година са включени знамената-светини на Тринадесети пехотен Рилски полк, Петнадесети пехотен Ломски полк, Двадесет и трети пехотен Шипченски полк, Тридесети пехотен Шейновски полк, Шести пехотен Търновски полк, Двадесет и четвърти пехотен Черноморски полк, Двадесет и пети пехотен Драгомански полк и щандартът на Първи конен полк, както и бойните знамена на Националната гвардейска част, Военната академия „Г. С. Раковски”, военните формирования 44 510 – София, 22 320 – Божурище, 28 860 – Горна Малина, 24 900 – Враждебна и на представителните знамена на видовете въоръжени сили, посочиха от военното министерство. /КРОСС/
Нито едно българско знаме не е попадало в плен, въпреки желанието на победителите през Първата световна война – Антантата. Особено французите много са искали да имат пленено българско бойно знаме.
„Когато се сключва Солунското примирие 12 знамена от нашите бойни части остават зад тази линия, която е на примирието. Френските офицери са искали тези знамена да бъдат предадени като военен трофей за тях, но Министерството на войната и командването на нашата армия, въпреки че губим войната, издава специална тайна заповед, с която българските знамена се свалят от прътовете, на които са били заковани”, разказа Пенов. Историкът отбеляза, че специални групи от офицери, войници и сержанти – по трима души на всяко знаме, се назначават да ги укрият и да ги пренесат в пределите на страната ни, за да не попаднат във вражески плен. Той уточни, че някои от българските знамена са скрити на определени места, после са взети, други са крити под дрехите на тези, които са ги спасявали, и така постепенно те се озовават в България.
Responses