Франсоаз Жило – музата на Пикасо почина на 101 години

Франсоаз Жило – художничката, чиято кариера е засенчена от романтичната ѝ връзка с доста по-възрастния Пабло Пикасо и чиито мемоари от 1964 г. за съвместния им живот се превърнаха в международен бестселър, почина на 101-годишна възраст.

Смъртта ѝ в болница в Манхатън е потвърдена пред New York Times от дъщеря ѝ Аурелия Енгел, която казва, че френската художничка е страдала от сърдечни и белодробни заболявания, пише „Гардиън“.

Родена в благоденстващо парижко семейство, Жило вече е била отдадена на живописта, когато на 21-годишна възраст среща Пикасо, 40 години по-възрастен от нея в един френски ресторант. Тя е единствената сред многобройните му любовници, която го напуска през 1953 г., след 10 години връзка и две деца. “Представяш ли си, че хората ще се интересуват от теб?”, спомня си тя думите на художника, когато го напуска. “Никога няма да се интересуват, наистина, само заради теб самата. Дори и да си мислиш, че хората те харесват, това ще бъде само един вид любопитство, което те ще изпитват към човек, чийто живот се е докоснал до моя толкова интимно”.

Но Жило възстановява кариерата си след връзката, която затъмнява творчеството ѝ и я превръща в социална знаменитост, дори когато Пикасо оказва натиск върху галериите да не показват нейни произведения. Тя продължава да излага творбите си, които сега се намират в повече от дузина музеи, включително в Музея на изкуствата “Метрополитън” и Музея за модерно изкуство в Ню Йорк и Центъра “Помпиду” в Париж, а картините ѝ продължават да се продават – портретът на дъщеря ѝ от 1965 г., Paloma à la Guitare, е продаден за 1,3 млн. долара на онлайн търг през 2021 г.

Пикасо не успява в опитите си да блокира издаването и продажбата на нейните откровени мемоари от 1964 г. за десетилетната им връзка – “Живот с Пикасо”, които се превръщат в международен бестселър и са преиздадени от New York Review Book Classics през 2019 г. Мемоарите толкова разгневяват испанския художник, че той окончателно прекъсва контактите си с Жило и двете им деца. Драмата им послужи като вдъхновение за филма от 1996 г. “Да преживееш Пикасо”, режисиран от Merchant Ivory и с участието на Антъни Хопкинс в ролята на Пикасо и Наташа Макелхоун в ролята на Жило.

През 1955 г. Жило се омъжва за художника Люк Симон, с когото има дъщеря Аурелия. Двамата се развеждат през 1962 г. През 1970 г. тя се омъжва за Джонас Салк, американски изследовател, открил една от първите успешни ваксини срещу полиомиелит. Двойката разделя времето си между Ла Джола, Калифорния, и студиото ѝ в Южна Франция. Публикува още един мемоар за живота си на художник – “Интерфейс”: През 1975 г. публикува книгата си “Интерфейс” (The Painter and the Mask). През следващата година става ръководител на катедрата по изобразително изкуство в Университета на Южна Калифорния – работа, която запазва до 1983 г.

След смъртта на Салк през 1995 г. тя се премества в Горен Уест Сайд в Манхатън, където продължава да рисува и да ръководи изложби по време на известно възраждане на кариерата си. През 2018 г., на 96-годишна възраст, тя публикува книга със скици, направени по време на многобройни пътувания до Индия, Сенегал и Венеция между 1974 и 1981 г.

Още по темата

Отговори

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Wordpress Social Share Plugin powered by Ultimatelysocial