Нито едно българско знаме не е попадало в плен
Нито едно българско знаме не е попадало в плен, въпреки желанието на победителите през Първата световна война – Антантата. Особено французите много са искали да имат пленено българско бойно знаме.
Това каза в интервю за БГНЕС Димитър Пенов, историк, бивш преподавател в Академията на МВР и бивш музеен работник.
„Когато се сключва Солунското примирие 12 знамена от нашите бойни части остават зад тази линия, която е на примирието. Френските офицери са искали тези знамена да бъдат предадени като военен трофей за тях, но Министерството на войната и командването на нашата армия, въпреки че губим войната, издава специална тайна заповед, с която българските знамена се свалят от прътовете, на които са били заковани”, разказа Пенов. Историкът отбеляза, че специални групи от офицери, войници и сержанти – по трима души на всяко знаме, се назначават да ги укрият и да ги пренесат в пределите на страната ни, за да не попаднат във вражески плен. Той уточни, че някои от българските знамена са скрити на определени места, после са взети, други са крити под дрехите на тези, които са ги спасявали, и така постепенно те се озовават в България.
„Затова и по-късно е създаден един специален знак за създаването на знаме, който е много рядък и е изключително търсен от колекционери”, заяви Пенов.
Историкът подчерта, че за най-голяма наша радост бойно знаме нямаме пленено и това е нашата гордост, но в Националния военноисторически музей (НВИМ) има огромна колекция от пленени чужди бойни знамена. „Голяма част от тях са пленени в хода на сраженията и са пленени от наши войници, които с голяма гордост ги предават на командването”, посочи той и допълни, че по-късно те са донесени в тогавашния военен музей, който се е казвал Дом на инвалидите, където са помествани такива предмети и трофеи, които българските войници са успели да завоюват на фронтовете по време на Балканската война и последвалите я Междусъюзническа война и Първа световна война.
Пенов отбеляза, че България е пленила много турски знамена при превземането на Одрин. „Имаме пленени румънски знамена при превземането на Тутракан по време на Първата световна война”, обясни още той и посочи, че сред пленените от България знамена има още сръбски, гръцки и руски.
По отношение на руските знамена, историкът разказа, че имаме пленени такива, тъй като голяма руска военна част е изпратена на Солунския фронт и в Първата световна война до Руската революция тя се бие срещу нашата армия.
И докато само можем да се гордеем с тези български военни достижения и да се отнасяме с изключителна гордост към тях, заради спасените знамена, по-късно влезли във Военноисторическия музей, то, заяви историкът, другите наши съседни държави и тези, които са били наши военни противници, не могат да се похвалят с такъв трофей като нашия.
Пенов разказа и един малко известен факт, а именно, че България е пленила две нацистки знамена по време на Втората световна война. Това се случва в първата фаза от участието на България във войната срещу нацистка Германия, обхващаща периода от месец септември до края на месец ноември 1944 г. Докато българските войски действат на територията на Македония успяват да пленят две знамена, едно от които е нацисткото знаме на 7-а SS доброволческа планинска дивизия „Принц Ойген” – една доста класна военна част на германците.
„По време на Парада на победата в тогавашния Съветски съюз на Червения площад тези две знамена също присъстват”, подчерта историкът и добави, че генерал Владимир Стойчев е единственият чужд генерал, който е поканен да присъства заедно със съветските генерали, и заедно с всички знамена, които самите руснаци са пленили по време на войната, са сложени и тези две пленени от България знамена.
„За жалост, после ген. Стойчев не си ги е поискал обратно”, каза още Пенов. Той посочи, че има едно немско полково знаме, което после руснаците са ни дали като компенсация, тъй като самите те имат огромно количество пленени нацистки знамена. „Даже то беше обект на кражби тук. После го върнаха, тъй като се видя, че не е онова знаме на дивизията „Принц Ойген”, заключи историкът.
Архив
Responses